Денят на Австралия се отбелязва със състезание с хлебарки

Марк Депин – пътуващия репортер и писател – описва един доста различен ден в Австралия – националния празник на Австралия и събитието свързано с този ден – състезание с хлебарки. Никога не се е твърдяло, че състезанието е най-важното нещо за австралийците, но е факт, че цялата държава си взима почивен ден в дена на състезанието с хлебарки.  Това е така, защото това събитие съвпада с националния ден на Австралия. И докато повечето хора се опитват да дадат най-доброто от себе си за премахване на хлебарките от дома им, други в Австралия си ги отглеждат с голяма грижа и внимание. Обикновено състезанията с хлебарки се организират и провеждат в Story Bridge  хотел – богато украсена кръчма от 19-ти век, която се намира на юг от река Brisbane  в Kangaroo Point.

Като спорт надпреварата с хлебарки има доста дълга и интересна история. Тя започва от същата тази кръчма, където в днешно време се провеждат състезанията през не толкова далечната 1981г. Според легендата за започване на този спорт, Даз от Хауторн и Гор (накратко от Игор) от Кенгаруу Поинт спорели в бара чий квартал бил дом на най-голямата хлебарка в околността. За да разрешат спора всеки от тях донесъл по една хлебарка от квартала си в кръчмата и по неизвестни причини се организирало първото състезание с хлебарки.

Трагични смъртни случаи по време на състезанията с хлебарки

Питате се какви могат да бъдат трагичните смъртни случаи по време на състезанието? Може би мястото на провеждане на това състезание e единственото, където внасянето и разсипването на отрова за хлебарки е напълно забранено. Тогава какви може да са причините за такива смъртни случаи? Един от собствениците на расови хлебарки за състезания Малоуни пъхва ръката си в големия буркан с хлебарки и те плъзват по нея, някои падат и биват стъпкани докато той се опитва да надпише състезателния номер на гърба на една от хлебарките върху ръката му. Оказва се, че е съвсем нормално голям брой хлебарки да изпадат докато бъдат подготвяни за състезанието и да бъдат случайно смачкани или стъпкани или най-малкото осакатени. А след всяко състезание зоната се пръска обилно обилно с отрова, така че всяка една избягала хлебарка да умре. Така, че – казва Малоуни – няма величествена победа, накрая всички умират.

Стената на славата

Както във всеки спорт и тук победителите биват награждавани освен с изписване на имената им на стената на славата и със сигурна смърт. Но преди това съдията вдигал преградата, където били затворени хлебарките и състезанието започвало. Някои се втурвали и се обръщали по гръб, други падали в тълпата докато съдията накрая не вдигал победителя и не обявявал номера му. Останалите хлебарки се разбягвали навсякъде дори по краката и гърбовете на съдиите или наблюдателите. Всеки нормален човек, който се бори с хлебарки в София би се ужасил от подобен спектакъл. Но собственика на победителя споделя, че това е резултата от години упорито селектиране на хлебарки. Следва бързо изпразване на студени халби с бира, мезета, радостни възгласи и празнуване на победителя!